За 24 май по нареждане на Румен Радев режат парите за култура! Библиотеки, театри и читалища трябва да съкратят бюджета си

В надвечерието на 24 май поглеждаме и към парите за култура. Библиотеки, театри, читалища и други сценични институти са получили указания за съкращаване на бюджета си за тази година до 90% от миналогодишния. Културният сектор от години е недофинансиран, заплатите са ниски, а желаещите да работят в него все по-малко. Запазват се и тенденциите голяма част от българите да нямат реален достъп до култура. Каква е причината?

Това разкри БНТ.

Заплатите в сектор „Култура“ и тази година остават по-скоро близки до минималната заплата, отколкото до средната за страната, отчитат от бранша.

Кирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“: „Музейни, краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни — всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят. Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща.“

Михаела Василева – заместник-директор на РИМ-Благоевград: „Може би един служител с 20-годишен стаж, колкото мен, взима около 900 евро. Даже не знам дали е бруто или е чисто, заедно с клас, квалификация и други неща, които му се изчисляват.“

Кирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“: „Един млад музеен работник, млад библиотекар, млад музикант всъщност започва с минималната заплата, което е много недостойно.“

Доц. д-р Калина Иванова, изп. директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“: „Никога не стигат парите за култура. Ако трябва да се съкращават кадри, да се закриват работни места, все по-трудно ще се работи в библиотеката.“

Освен ниското заплащане, пари няма и за поддръжка. Покривът на Националната библиотека тече от години. И докато библиотеките все пак са от онези звена, които получават държавно финансиране, да си творец на свободна практика рядко е устойчиво.

Николай Колев, художник: „В Русе съм единственият на свободна практика, общо взето от колегите, така че трудно е.“

Колев е част от групата на русенските художници с 40-годишна кариера.

Николай Колев, художник: „Всички, които завършват, не знам къде отиват, защото ние в Русе от групата, която сме около 80 човека, младите художници са около десет и те всички работят нещо друго. При нас най-младите художници, които идват, са между 40 и 50 години.“

Михаела Василева работи в Регионалния исторически музей в Благоевград. Твърди, че основните проблеми не само тук, а и на музеите в страната като цяло са свързани с остарялата материална база.

Михаела Василева – заместник-директор на РИМ-Благоевград: „Това особено силно се отнася за фондохранилищата. Това са помещенията, в които се опазва културното богатство на България.“

По думите ѝ състоянието им в голяма част от страната е застинало някъде през 70-те и 80-те години. Музеят в Благоевград в момента се ремонтира и е затворен за посетители. Това означава, че вече една година голяма част от собствените приходи ги няма.

Кирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“: „Всяка година парите се увеличават, това е факт — бюджетът на Министерството на културата. Просто няма никаква прозрачност по тяхното изразходване.“

Николай Колев, художник: „Колкото и да е голям бюджетът, ако не стига до хората, които се занимават с изобразително изкуство, няма никакъв смисъл.“

За поредна година от сдружение „Фабрика за идеи“ изчисляват годишния индекс „Достъп до култура“.

Янита Танева, основател на „Фабрика за идеи“: „Това, което установяваме, е, че в някои от дейностите над 80% от българите не са посетили нито едно събитие.“

По думите ѝ тенденциите, които се очертават, са културната пропаст между града и селото, както и по отношение на доходите и образованието.

Индексът измерва ползата от насочените държавни пари за култура, която в момента не е положителна.

Янита Танева, основател на „Фабрика за идеи“: „Ако виждаме някъде пробив на българската култура извън България, това се дължи изключително на упоритостта на артистите и на културния сектор.“

Увеличение, макар и малко, има в посещаемостта на киното, библиотеките и концертите.

Потърсихме и Министерството на културата за тяхното виждане по отношение на прозрачността на финансирането и бъдещите бюджети. Оттам ни отговориха, че в момента извършват анализ за състоянието на министерството и на база на резултатите ще бъдат направени предложения към бюджета.